Обичам те, защото приличаш на море
и до тялото ти дните се повтарят като белези
(незараснали)
Обичам те, защото си по-красива, когато си неподвижна
в мигове без брегове и легенди
когато коленете ти напомнят твърдия пясък
и кръвта е слънце, което тече по вените ти.
Такава, каквато си, напомняш на високи вълни, на женствено море
със скали и подводни пещери,
на морето на моето детство, изникнало в съня ми, на морето
седнало като на трон на земята.
С остри колене извикваш
морето, лишено от всички острови, море от любовници
които се обичат като морски зверове сред
високи вълни, море като компас.
Признаваш любовта между водата и камъка
красива си като мечтата, вълната и морския бриз.