Както казва Борхес, „Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил“, затова реших, че най-добре биха ме представили някои от любимите ми цитати от книги.

Имаше един преломен момент, след който започнах да търся „поетическо убежище“ и да вярвам, че „имаме само две цели на земята. Първата: да учим. Втората: да се справяме.“

Книгите ми дадоха много, включително и осъзнаването, че не са достатъчни. Когато нещо мине през теб, когато усетиш силна болка или радост, но не през защитния филтър на хартията, истински порастваш. Неизбежно е и в това има красота.

В последно време припознах себе си в тези няколко цитата и обичам да си ги припомням, дори и без повод.

„Оплаквам се на професора как понякога ме гази чувството, че ме управляват сили, над които нямам власт. Той със смях се съгласява, че човекът е сложно нещо, и ме утешава, че от една възраст нататък ще престана да мисля за идеални варианти и ще се радвам, че кафето сутрин е толкова вкусно.“

„Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.“

„Незрелият човек се познава по това, че иска да умре благородно за някое дело, докато зрелият човек се познава по това, че иска да живее скромно за това дело.“

„Никога не се връщаме на същото място затова когато си тръгна от поляната с маргаритките детето погледна много пъти назад…“

Умишлено не посочвам авторите на цитатите. Нека който има интерес, ги потърси и сам открие имената им. Защото това е другото, което научих от книгите. Любопитството и стремлението към откривателство ме правят щастлива.