Все повече ми харесва да чета млади български поети. Щастлива съм, че тази година се „срещнах“ с поезията на Александър Габровски, Лили Йовнова, Габриела Манова, Калина Линкова (чиято първа книга скоро пристига при мен), а сега и с Димитър Ганев.

Много въздействащо пише това момче, горда съм, че сме завършили едно и също училище. От Немската (91.НЕГ) винаги са излизали хора със силно перо. Респектиращи са ерудицията и познанието му за световните поети и, разбира се, древногръцките философи, както и други литературни произведения, към които намига в стиховете си.

За пореден път се убеждавам, че едни от най-впечатлилите ме стихотворения са написани от поети, завършили философия. Веднага се сещам тук и за Иван Ланджев. Самият Ланджев е написал прекрасен блърб за тази стихосбирка, като перифразира Одън с „дъждът роди поет“. Да, дъждът присъства осезаемо, но деликатно в тази поезия, навява усещането за празни, мокри тротоари, есенна меланхолия, време за размишление.

Ганев е живял в Лондон, споменава го често в стихотворенията си, чрез известни негови исторически квартали, символи и метафори. Опознаването на градове, улици, площади се метафоризира и като география на любовта чрез нейното търсене и преоткриване, чрез осезаемото присъствие на липсата, чрез носталгията по Жената, чиито черти се запечатват в мебелите, стаите, пейзажите, в осъзнаването, че сантименталността не е евтина, а клишето не е порок.

„всяко натъжаване вече ме събаря,
най-големите клишета започнаха да ме вълнуват:
есенното време, самотата.

От учтивост трябваше да предупредиш,
че така ще стане.“

В „Предговор към първото издание“ Ганев умело заиграва с младостта си и неопитността. Говори за „по-зряла носталгия“ и „по-прилежна самота“
като необходимо условие за писане („а твоята носталгия още зеленее, самотата ти все се суети“). Парадоксът тук е, че именно това е голямата сила на неговата поезия – нейната зрелост и мъдрост.
За да се стигне до:

„Впрочем заподозрях,
че няма и кой знае какво за постигане –
не само тук, а като цяло,
и не е лошо да пропилееш живота си
в много разговори и движения,
в простодушните удоволствия на паметта
и тези на забравата,
в готвене, книги и случайни срещи,
докато не стане като чужд товар за теб. „

Ако си послужа с една от устойчивите фрази в няколко от стихотворенията, да не почувствате силата на поезията на Димитър Ганев, е „невъзможно като да махнеш целия дъжд от световната поезия“.

Благодаря на автора, редактора на тази книга Георги Господинов и изд. Жанет 45 за тази поетична среща, за която няма по-добро място от ветровит плаж и леко развълнувано море.