Далеч от рибарите безкрайните реки
бавно умират от жажда …
Видени бяха нощем на път към любовта
– О, любимата жена е като извор!
Любимата жена е като мисълта на философа
който страда
Любимата жена е като езерото, което спи на изгубения хълм
Коя е тази тайнствена жена, като свещ
пукаща в гръдта,
със очи и устни, пръсти в немислими форми?
С пшеницата, изгряваща във слънчеви полета, земята
любящо повдигна бледото лице на лилиите
И фермерите се превърнаха във принцове
с нежни ръце и различни лица …
О, любимата жена е като самотната вълна, която се вдига
далеч от плажовете,
Звездата ще се приземи в далечината и отвъд.
__________
A brusca poesia da mulher amada
Longe dos pescadores os rios infindáveis vão morrendo de sede lentamente…
Eles foram vistos caminhando de noite para o amor — oh, a mulher amada é como a fonte!
A mulher amada é como o pensamento do filósofo sofrendo
A mulher amada é como o lago dormindo no cerro perdido
Mas quem é essa misteriosa que é como um círio crepitando no peito?
Essa que tem olhos, lábios e dedos dentro da forma inexistente?
Pelo trigo a nascer nas campinas de sol a terra amorosa elevou a face pálida dos lírios
E os lavradores foram se mudando em príncipes de mãos finas e rostos transfigurados…
Oh, a mulher amada é como a onda sozinha correndo distante das praias Pousada no fundo estará a estrela, e mais além.