Казваш ми да изживявам всеки ден
сякаш е последен. В кухнята сме
преди да отпия кафе се оплаквам
за предстоящия ден – това състезание с препятствия
минутите и часовете,
магазини и лекари.
Но защо сякаш е последен, те питам. Защо да не живеем всеки ден сякаш е първият –
в изумление, Ева потърква
очи и се събужда в тази най-първа утрин,
слънцето изгрява
невинно от изток.
Мелиш кафето
с тихия тътен на ума
опитващ да се проясни
оправих масата, погледнах през прозореца
където росата е покръстила всяка
жива повърхност.