Такааа… Голям интелектуален зор (така хубава дума) преживях с тази книга, но се радвам, че я прочетох, защото доста се обогатих и то не само за философското течение „екзистенциализъм“, а като цяло за втората половина на ХХ век и всички социо-културни и исторически влияния като предпоставка и следствие от появата на това течение.
Няма да се спирам в детайли на книгата, ще откроя някои неща, които ме впечатлиха и отключиха у мен по-задълбочен интерес.

Започвам с това, което не ми допадна особено – структурата на книгата. Изключително информативна е, представя в подробности животите и творческия път на доста известни имена от сферата на философията, но всичко това е твърде разхвърляно и объркващо. Главните герои са Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар (в книгата се проследяват сложните им отношения, продължили на практика цял живот) и Мартин Хайдегер, но сред тях се отделя обширно внимание и на Хусерл, Ясперс, Мерло-Понти, Левинас, Камю, Хана Аренд и още мн.др. На моменти губех нишката и информацията за всички тях ми се сливаше.

Като изключим това и че книгата се чете бавно, тъй като представя сложни, често трудно разбираеми теории, това четиво дава много теми за размисъл и допълнително ровичкане.
Започва с представяне на основните идеи на феноменологията, основана от Едмунд Хусерл. Всъщност именно на нея по-късно се базира Сартр и я доразвива под името „екзистенциализъм“.

Феноменологията е връзка между философията и всекидневния преживян човешки опит, като елиминира предварително напластените нагласи, стереотипи и общоприети разбирания.
Както каква Хусерл: „Донесете ми чаша кафе, за да я изследвам феноменологически.“
Или: Не е важно какво представлява кафето, а какъв е вкусът и ароматът му за мен.

Именно на тази идея за връщане към „самите неща“ стъпва самият Сартр, за да достигне постепенно до идеята, че „съществуването предхожда същността“ и че човек чрез своите избори сам решава какъв да бъде.
Разбира се, тази свобода носи тревожност, безпокойство, т.нар. Angst („страх“ според Киркегор) и води до самозаблуждение и всички ограничения, които сами си поставяме в опит за снемане на личната отговорност.

Частта, която особено ме затрудни, беше за Хайдегер и не знам дали на този етап от живота си изобщо имам шанс да го разбера. Това, което искрено ме учуди, беше да науча за пронацистките му убеждения. Всъщност доста голяма част от книгата се занимава именно с темата за политическата ангажираност на екзистенциалистите. Освен Хайдегер, Сартр и дьо Бовоар са известни с марксистки и маоистки убеждения. Това е и причината за разрива в отношенията им с Камю, Мерло-Понти и голяма част от съмишлениците им.

В основата на тази „интимна връзка“ с политиката можем да търсим прочутия етически казус за пожертването на един за сметка на светлото бъдеще на човечеството и всички философски дебати около това.

Друга идея, която особено ме впечатли, е, че изкуството носи свобода, защото ни избавя от случайността и придава на нещата около нас вътрешна необходимост и смисъл. Именно от случайността изпитва страх и „погнуса“ по името на най-известното му произведение самият Сартр.

За отбелязване е и приносът на една от най-известните книги на Бовоар „Вторият пол“, която е доста повече от феминистичен труд. Всъщност тя, както и екзистенциализмът като цяло, вдъхновяват представители на различни групи да се борят за правото си на автентичност (жени, чернокожи, гей общности и др). Влиянието и обожанието към екзистенциалистите се разпростира из различни кръгове и до голяма степен отприщва и политическите бунтове през 60-те год. Самият Вацлав Хавел споделил, че е бил вдъхновен от феноменологията и стремежа към свобода и критично мислене именно от екзистенциалистите.

Първа глава се занимава с въпроса „Какво всъщност е екзистенциализмът?“. Еднозначен отговор, разбира се, няма как да има, но това, което ми се иска да приложа от тази философия, е, че винаги, независимо от обстоятелствата, имаме избор и той е в това как да посрещнем случващото се и каква духовна полза за себе си да извлечем от него.
Препоръчвам на всички, изкушени от философията, психологията и, бих добавила, историята на миналия век.