Азът, който оставяш след себе си
е само кожа, която си надраснал.
Не скърби за това.
Погледни течния, суров и незавършен Аз – този, в който се превръщаш.
Светът също сменя кожата си:
политици, катаклизми, обикновени дни.
Лесно е да изгубиш този
момент на нежно разгръщане.
Потърси го
сякаш е първото зелено стръкче
след дълга зима. Заслушай се
като че ли е първият ясен звук
на място, където камбани възвестяват зората.
А ако всичко се провали,
измий чиниите.
Изплакни ги.
Застани в кухнята над мивката.
Остави студената вода да тече между пръстите ти.
Чувствай.