Тази книга попадна в полезрението ми съвсем случайно може би защото сравнително рядко чета нетипични за мен жанрове. Книгата е написана под формата на психологически дневник, който главният герой Чарли си води. Той преминава през сложен експеримент и бива подложен на мозъчна операция, която цели да повиши нивото му на интелигентност. Чарли страда от мозъчна ретардация (забавяне на умственото развитие) и е първият човек, след мишката Алджърнън, който се подлага на експерименталната операция. Чрез отчетите, които си записва, проследяваме изумителната трансформация на Чарли, който буквално за няколко месеца се променя до неузнаваемост – не само се научава да чете и пише, но придобива знания и умения, немислими за обикновените хора. Ставаме свидетели на раждането на гений, но дали това е достатъчно, за да бъдеш щастлив и заобиколен от приятели? Не е ли прекалено заслепителна светлината за доскоро незрящия и какво може да ти отнеме тя?
Романът обговаря много важни теми, свързани с приемането на различните и не само с толерантността към тях, но с осъзнаването на тяхната човешка същност; с травмите в детството, когато отхвърлянето в собственото семейство бележи целия ти живот и не може да бъде преодоляно никога; с приятелството, любовта и простичкото желание да се харесаш, да бъдеш нормален, да бъдеш като всички останали. Историята е разказана трогателно, но в никакъв случай сантиментално. Езикът отразява правдиво случващото се с главния герой, а „аз“-формата на дневник прави възприемането на повествованието още по-лично. А дали експериментът завършва успешно? Накрая вече не сме напълно сигурни какво всъщност означава това. Препоръчвам историята на Чарли!