„Цял един живот“ на австрийския писател Роберт Зееталер се появява на българския книжен пазар в момент, когато у нас се издават твърде малко немскоезични автори. Това е липса, за която така и не намирам обяснение. Малката по обем, но значима като идеи, книга запълва успешно тази празнина. В своите скромни 137 стр. тя проследява буквално целия живот на главния герой Андреас Егер.

С какво е ценна тази книга?
Първо, действието се развива на нетипично място – австрийско алпийско село, което след Втората световна война се превръща в ски курорт. За разлика от разпространената представа за уют, тук природата е представена в цялата й суровост, а зимните пейзажи са хем красиви и притегателни, хем жестоки и отнемащи животи в пряк и преносен смисъл.

Второ, това е история за „малкия човек“, но човек, който не иска повече от това, което има, и който нито веднъж не се оплаква въпреки нещастията и загубите, които го сполетяват.

Като дете Егер израства в много трудни условия, вследствие на домашен бой окуцява, работи тежък физически труд, губи любимия човек, прекарва 8 години като военнопленник в Кавказ и т.н.

През целия си живот обаче той просто приема без съпротива всичко, което му се случва, и продължава напред. На места книгата ми напомни на офицер Джовани Дрого от „Татарската пустиня“ на Будзати и Стоунър на Джон Уилямс.

Тази книга преобръща представите ни за това какво е добре изживян живот, какво означава успех, какво е да се бориш и има ли смисъл от т.нар. борба в крайна сметка. Има я, разбира се, и любовта като смисъл или по-скоро озарение, към която според мен бихме могли да отнесем следния цитат:

„- Можеш да откупиш часовете на човека, можеш да откраднеш дните му или да ограбиш целия му живот. Но никой не може да му вземе и един-единствен миг. Така са нещата, а сега ме остави на спокойствие!“

През цялото време на повествованието основен герой е природата – преклонението пред нея, и най-вече природните стихии, на чийто фон човекът със своите усилия изглежда малък, зависим и твърде незначителен.

Заложена е идеята и за Епохата на модерността и техническия прогрес и противопоставянето му на т.нар. пасторална простота на живеене.

За мен книгата е важна най-вече заради това, че влиза в диалог с така агресивно налаганата във втората половина на миналия и началото на нашия век представа за успеха и външните му измерения, за амбицираното катерене по някаква йерархична стълбичка, вечното неудовлетворение и оправдаване с външни фактори.

И другото, което много ме впечатли, е как Зееталер бяга от клишето при представяне и на друга основна своя идея, а именно, че наистина във всеки един момент и ситуация, независимо колко тежко ни е ударила, има нещо красиво – нещо, което просто Е и продължава да БЪДЕ, без да се интересува колко лично сме го приели. Разработването на тази антиантропоцентристка идея ме спечели също.

Не на последно място поздравления за изд. Аквариус за превода, стилната корица на Кирил Златков и прецизното книжно тяло.