Снимка: Kültür Tava
Има дни, има следобеди
Когато не ти се работи
Когато би искал да си там
Да пушиш цигара
Да пиеш хубаво вино
С наближаването на нощта.
Когато би искал да си там
Да разказваш за първите любови
На стар приятел
Докато дъждът се спуска върху града
Като бяла завеса
Като хор от мокри ангели.
Случва се да има следобеди
В които човек иска да полети през прозореца
Да бъде като музиката
Която не тежи нито във въздуха, нито на човека.
Следобеди, в които се мечтае
В които разговаряш със старите
Дни на детството.
Има такива дни
Сутрини, в които те обзема леност
Случайни следобеди
Когато работните часове натежават
А клавишите на машината
пробиват душата.
Следобеди, в които си напълно
Откъснат от света
И не ти се прави нищо
В които през цялото време
Ти се танцува под дъжда.