Тази сутрин открих името ти в сънищата си, парфюмът ти попи в кожата ми.
И тялото ме
болеше там, където преди пръстите ти бяха летни птици, а с устните си
остави спомен за песен.
В приюта на нощта знаеше как да бъдеш вятър, свалих пуловера и ти дадох
сърцето си – останалият ми живот, както рибата диша изтощена в мрежата.
Дори жестовете за сбогом поразяват: всичко, което идва от теб, е
стихотворение. На събуждане самотата се надипли в
долината на завивките и тялото ми отново беше
изоставена пътека. Седнах на леглото
и бавно повтарях името ти, името на моите мечти;
но сричките падаха в края на думите, болката изсмуква
силите, звънците на вратите сутрин са студени.