Аз съм вечният любовник на Лидия. Ходя на гробището от почти половин век. Поздравявам я, казвам ѝ: как си, красавице? Леко докосвам - с нежна ръка - надгробния ѝ камък.Нека [...]

Ще опитам да забравя Едно тяло, което се появи, докато валеше снягкогато всички бяхме сами в парка,на хълма зад баскетболните площадки.Казах „спри" и тя се обърна:бяло лице, озарено от благородно [...]

Не харесвам хора, които се преструват.Тичат по килими на часовници водени от сляпо куче.Искам да знам всичко, да създавам непрекъснато, да живея в мир.Искам да забравя името, възрастта, определенията.Искам кожата [...]

Вали и казваш, че сякаш плачат облаците. След което закриваш уста и ускоряваш крачка. Сякаш плачат онези тънки облаци? Невъзможно. Но тогава откъде тази ярост, това отчаяние [...]

Повярвай ми, аз съм в центъра на стаята си и чакам да завали. Сам съм. Не ме интересува ще довърша или не стихотворението си. Чакам дъжда, пия кафе и гледам [...]