„Твоята агония“ – Орасио Кирога (Уругвай)
Следобедът умира, на вятъра твоят глас копринен e пиано снизхождението леко на ръката ти, само наболява. Пръстите ти, внезапно осъзнали [...]
„Когато бяхме деца“ – Марио Бенедети (Уругвай)
Когато бяхме деца старите бяхана трийсет локвата беше океана смъртта просто я нямаше. После като момчета, старите -на четиресет вирът беше океана смъртта просто една дума. Когато се оженихме старците [...]
Поезия от Едуардо Галеано (Уругвай)
Откъсвам се от прегръдката, излизам на улицата. На небето, вече осветено, се изрисува луната. Луната е на две нощи. Аз – на една. Тази жена е тайнствена къща. В ъглите си пази гласове и крие призраци. [...]
„Жената, която има красиви стъпала“ – Марио Бенедети (Уругвай)
Жената която има красиви стъпаланикога няма да е грознакротка ще се изкачи по нея красотатапо глезените и прасците мускулитеще се позабави в пубисакойто винаги е бил отвъд канонаще заобиколи пъпа [...]
„Не се предавай“ – Марио Бенедети (Уругвай)
Не се предавай, все още имаш времеда стигнеш и да започнеш отначало,приеми сенките си,погреби страховете си,освободи се от товара,полети отново. Не се предавай, такъв е животът,продължи пътешествието,последвай мечтите си,остави времето [...]
„Да сключим сделка“ – Марио Бенедети (Уругвай)
Приятелко, знаете, чеможе да разчитате на менне до два часа̀ или до десет,а просто да разчитате на мен. Ако някога ме хванете,как гледам Ви в очите,и жилка от любоввъв моите [...]