Поезия от Роберто Боланьо (Чили), публикувана в Литературен вестник бр.32/2020
Ще опитам да забравя Едно тяло, което се появи, докато валеше снягкогато всички бяхме сами в парка,на хълма зад баскетболните площадки.Казах „спри" и тя се обърна:бяло лице, озарено от благородно [...]
„Дъжд“ – Роберто Боланьо (Чили)
Вали и казваш, че сякаш плачат облаците. След което закриваш уста и ускоряваш крачка. Сякаш плачат онези тънки облаци? Невъзможно. Но тогава откъде тази ярост, това отчаяние [...]
„Разсъмване“ – Роберто Боланьо (Чили)
Повярвай ми, аз съм в центъра на стаята си и чакам да завали. Сам съм. Не ме интересува ще довърша или не стихотворението си. Чакам дъжда, пия кафе и гледам [...]