„Не искам да остарявам сама“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Нека остареем заедно на слънчевите стълби пред къщата; отварям вратата, изкривена от толкова много зими и виждам как студът прониква в жаравата на улиците; надниквам в градината как съседът [...]
Под тежките нощни коси – София де Мело Брейнер (Португалия)
Под тежките нощни коси под дневната луна на твоето рамо потърсих непокътнатия световен ред Неизречената дума Под огън и стъкло дълго търсих в лицето ти Божественото откровение което не познавам. [...]
Стихотворение за котката – António Gedeão (Португалия)
Снимка: Ricardo Garrido Кой ще отвори вратата на котката ми, когато умра? Винаги щом може тя изтичва на улицата, подушва тротоара и се връща, но когато вратата е затворена, [...]
Портрет на една принцеса – София де Мело Брейнер (Португалия)
Снимка: Kültür Tava За да има лебедова шия, да се вият китките ѝ като стъбла на цветя за да бъдат очите ѝ сияйни и прями гърбът и раменете напети, а [...]
„Винаги съм презирала…“ – Марта Медейрос (Португалия)
Винаги съм презирала хладките неща, нещата, които не предизвикват омраза или страст, нещата, наричани полунеща. Филмът не е нито добър, нито лош, книгата е горе-долу. Загуба на време. Животът трябва [...]
„Знам, че отчаянието ми…“ – António Gedeão (Португалия)
снимка: Pinterest Знам, че отчаянието ми няма значение за никого. Всеки има свое лично и несподелимо; цял живот го носи и приема за неприкосновено. Знам, че човечеството е повече от [...]