Стихотворения от Жозе Луиш Пейшото (Португалия)
Завръщане у дома Поглеждам книгата, която ми даде и която никога не ти върнах. Тя също ме поглежда. Има белези от твоето четене, прегънато в бялото на страниците, бледи петна [...]
„Песните и стиховете не знаят много за любовта“ – Жозе Луиш Пейшото (Португалия)
Песните и стиховете не знаят много за любовта. Как може например да не говорят за вечери, в които гледаш телевизия на дивана? Няма обяснение. Любов е също да седиш на [...]
„Вече е нощ“ – Карлос Кардозо (Португалия)
Вече е нощ, трамваят е тих и неподвижен. По улиците хората гледат как птиците летят над въздушните течения. И всичко остава непокътнато. Влюбените, боговете, статуите. Само поезията се лута. Може [...]
„Не тръгвай още“ – Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Не тръгвай още. Остани докато нощта се доближи до леглото и тишината прекъсне границата на времето. Там започват книгите и цветовете бавно ни заслепяват а ръцете ни заслоняват в севера [...]
„Тази сутрин“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Тази сутрин открих името ти в сънищата си, парфюмът ти попи в кожата ми. И тялото ме болеше там, където преди пръстите ти бяха летни птици, а с устните си [...]
„Когато умра, не казвай на никого…“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Когато умра, не казвай на никого, че е заради теб. Покрий студеното ми тяло с един от онези чаршафи, които изпълвахме с целувки, докато световният часовник отброяваше друго време и [...]