Поезия от Едуардо Галеано (Уругвай)
Откъсвам се от прегръдката, излизам на улицата. На небето, вече осветено, се изрисува луната. Луната е на две нощи. Аз – на една. Тази жена е тайнствена къща. В ъглите си пази гласове и крие призраци. [...]
„Клинична история“ – Едуардо Галеано (Уругвай)
Съобщи, че получавал тахикардия всеки път, щом я видел, дори отдалеч. Заяви, че езикът му се схващал и не можел да изрече нито звук, когато го погледнела, дори случайно за [...]