Кратки разкази от Едуардо Галеано (Уругвай), публикувани в Литературен вестник бр.32/2020
Забранени птици Колкото и невероятно да изглежда, главният затвор по време на уругвайската военна диктатура се казваше Libertad („Свобода“). И колкото и невероятно да изглежда, в затвора, наречен Libertad, беше [...]
Поезия от Едуардо Галеано (Уругвай)
Откъсвам се от прегръдката, излизам на улицата. На небето, вече осветено, се изрисува луната. Луната е на две нощи. Аз – на една. Тази жена е тайнствена къща. В ъглите си пази гласове и крие призраци. [...]
Из „Книгата на прегръдките“ – Едуардо Галеано (Уругвай)
"Милосърдието е унизително, защото се упражнява вертикално - отгоре надолу; солидарността е хоризонтална и предполага взаимно уважение." Прозорец към утопията Тя е на хоризонта.Доближавам се две крачки, а тя се [...]
„Пламъци“ – Едуардо Галеано (Уругвай)
Всеки човек свети със собствена светлина. Сред всички останали. Няма два еднакви пламъка. Има големи пламъци, малки искрици и огньове във всички цветове. Има хора като спокоен пламък, който дори не е докоснат от вятъра [...]
„Цветята“ – Едуардо Галеано (Уругвай)
Бразилският писател Нелсон Родригес беше обречен на самота. Имаше жабешко лице, а към славата му на грозник с остър змийски език се нареждаше и заразният му лош късмет: хората от [...]
„Изкуството и времето“ – Едуардо Галеано (Уругвай)
"Кои са моите съвременници"? - пита се Хуан Хелман. Хуан разказва, че понякога пътищата му се пресичат с мъже, които миришат на страх - в Буенос Айрес, Париж или другаде, [...]