Лежа до теб
Гледам врата ти
извивката, която постепенно преминава в шия.
Да докосвам гръбнака ти
ми напомня Сентръл Парк.
Зад притворените си очи
Виждам високи дървета като от
зимна картичка.
Ти и аз никога не сме били
в Сентръл Парк, но мисля, че разпознавам
пейзажа като от филм
извиквам в паметта си
сцена от книга на Ричард Йейтс
Ти и аз
никога
няма да отидем в Сентръл парк.
Последната вечер е клише
а пръстите ми са замръзнали.
Гърбът ти с нищо не ми напомня на
Сентръл Парк, но затварям очи
и чувствам, че съм там
все повече и повече усещам ледения ветрец,
а снежинки падат
нежно
по врата ти.