Животът е да гледаш преминаването на облаците,
и ти като облак разсея умората ми.
И се съединиха сърцата ни
тъй както се затваря рана.
Последните мечти и първите бели коси
всички красиви неща, помрачени от сянката;
днес животите ни са като звезди,
изглеждат заедно, толкова са отдалечени…
Знам, че забравата е като прокълната вода,
поражда по-силна жажда от онази, която утолява,
но съм сигурен, ще мога да забравя…
И поглеждам облаците без да мисля, че те обичам,
с тихия навик на стар моряк,
който и на твърда земя усеща вълнението на морето.