(превод през испански)
Това са най-обикновените неща, които чувам в междината, щом повее вятър
когато простият дъждовен тропот нарушава тишината на нощта
и ритъмът затрупва думите. Понякога е уморен глас, неуморно повтарящ онова което нощта учи преживелите я;
друг път профучава трескаво, покосявайки значения и фрази,
сякаш иска да достигне края, по-бързо от зората.
Говорим за прости неща,
като загребания пясък, който изтича между пръстите, докато очите ти търсят
ясната линия на хоризонта; или като нещата, които си спомняме изведнъж,
когато слънцето изплува от внезапната сълза на облаците.
Това са нещата, които се случват, когато слушаме вятъра;
и тъкмо тях опитваме да си спомним, сякаш сме ги чули
и шума на дъжда по прозорците не е заглушил гласа им.