Снимка: Ricardo Garrido
Кой ще отвори вратата на котката ми,
когато умра?
Винаги щом може
тя изтичва на улицата,
подушва тротоара
и се връща,
но когато вратата е затворена,
(Горката котка!)
отчаяно мяука от
ярост.
Оставям я да страда
защото от страданието има полза,
тя знае много добре.
Когато отворя вратата, тя скача към мен
като жена в обятията на своя любим.
Вдигам я и я галя
с бавен жест,
дълго
от върха на главата до върха на опашката.
Тя ме гледа и се усмихва, с игриви мустаци,
очи полузатворени в екстаз, и
мъркане.
Продължавам да я галя,
бавно,
от върха на главата до върха на опашката
Стиска челюст,
затваря очи,
пламват ноздрите
изръмжава разглезено,
прегръща ме
и заспива.
Нямам котка, но ако имах,
кой ще ѝ отвори вратата, когато умра?