В последно време започнах все повече да се интересувам от екзистенциална психология и да си набавям основополагащи трудове по тази тема. Наскоро открих книгите на американския психолог, застъпник на хуманистичния подход в психотерапията, Роло Мей. На български са излезли три негови книги от изд. Изток-Запад – „Човекът в търсене на себе си“, „Смелостта да твориш“ и последната „Смисълът на тревожността“. Прочетох и трите, но мисля, че „Смисълът на тревожността“ е най-мащабният му труд, и бих искала да споделя някои идеи от него.

В тази своя книга Мей проследява развитието на концепциите за тревожността през различни периоди от историята, дефинира я чрез терминологията на различни науки, като предлага философски, психологически и биологически нейни тълкувания. Особено интересна за мен беше частта, в която разглежда как културологичните и социалните фактори са спомогнали за засилването на тревожността и превръщането ѝ във фундаментална причина за настъпването на неврози и психически разстройства. Роло Мей непрекъснато разграничава т. нар. ситуационна „нормална“ тревожност и „невротичната“, като дава примери и за двете и обяснява как може да се работи за справяне с тези състояния. Тревожността възниква, когато между човека и неговия свят съществува разрив, субективно преживяване на организма при катастрофична ситуация. Организмът я изпитва, когато не може да се справи с изискванията на своята среда и поради това чувства заплаха за своето съществуване или ценностите, които смята за жизненоважни за своето съществуване.

Мей набляга именно на ценностите и посочва, че промяната им и налагането на т. нар. „състезателен индивидуализъм“, водещ началото си от епохата на Ренесанса, са допринесли до голяма степен за „Векът на тревожността“. Книгата е писана след Втората световна война и в по-голямата си част се отнася за американското общество, но е учудващо колко актуално звучат тезите на Мей днес и за нас.

Мей изхожда от иновативните идеи на Фройд, според когото тревожността е вродена, генетично унаследена и е част от инстинкта за самосъхранение. Приносът на Фройд за разбиране на тревожността е откритието, че първичният източник на тревожността е в отделянето на детето от майката. Именно тази идея доразвива по-късно Ото Ранк в смисъла на символ на индивидуацията (процеса на разграничаване с цел индивидуално развитие).

Тези идеи следват логиката на философските разработки на Киркегор, според когото тревожността възниква, когато човек се сблъсква с нови възможности за индивидуално развитие и експанзия. По този начин Роло Мей обвързва тази тема с творчеството, за което говори и в книгата си „Смелостта да твориш“.

Колкото по-креативен е човекът, толкова повече възможности има и толкова повече се сблъсква с тревожността и съпътстващите я отговорност и чувство за вина. Положителните аспекти на индивидуалността се развиват, като личността се противопоставя на, минава през и преодолява създаващите тревожност преживявания.

В последната част на книгата Роло Мей разглежда деструктивните и конструктивните начини за справяне с тревожността. Той опровергава разпространеното твърдение, че „умствено здраве означава да се живее без тревожност“, защото за него липсата на тревожност е симптом за безчувственост и безотговорност. Като следствие изтъква, че смелостта се състои не в отсъствието на страх и тревожност, а в умението те да се преодоляват и да се върви напред въпреки тях. В този смисъл, според Мей, личността съумява да посрещне градивно неизбежната тревожност, когато ценностите, които ще отстои продължавайки напред, са по-значими за нея от ценностите, които ще завоюва с бягство. Тези ценности варират от човек до човек и от култура до култура, но ключовото е да послужат конструктивно при преодоляването на тревожността.

Прочитът на книгата ми беше изключително полезен, обясних си доста неща, които отдавна ме вълнуват и стават все по-актуални за мен, така че със сигурност ще продължа с психологията. Подготвила съм си „Екзистенциална психотерапия“ на Ървин Ялом, книги на Карл Юнг и Виктор Франкъл, както и „Начин да бъдеш“ на Карл Роджърс.