В часа, в който денят си отива, рибарите подготвят мрежите си по бреговете на Калифорнийския залив. Слънцето, този стар магьосник, хвърля последните си отблясъци, а рибарските лодки вече се плъзгат между островчетата по крайбрежието. Там те очакват луната. През деня скаридите се крият на морското дъно, добре прикрепени към наносите или пясъка. Веднага щом луната се появи на небето, те изплуват на повърхността. Сиянието ѝ ги призовава и те се отправят натам. Тогава рибарите хвърлят запретнатите през рамене мрежи, които разтварят крила и при приземяването си улавят скаридите. Така, пътуващи към луната, те срещат своята гибел. Щом ги види, никой не би предположил, че тези малки гадинки таят такава склонност към поезия, при все колко са грозновати. Но веднъж вкусил ги, човекът вече знае това.
Camarones
A la hora de los adioses del día, los pescadores preparan sus atarrayas en las costas del golfo de California. Cuando el sol, el viejo mago, echa su fogonazo final, ya las canoas se deslizan entre los islotes de la costa. Allí, esperan la luna. Durante el día, los camarones han estado escondidos en el fondo de las aguas, bien pegados al barro o a la arena. Apenas la luna se deja ver en el cielo, los camarones suben. La luz de la luna los llama, y allá van. Entonces los pescadores arrojan las redes, plegadas al hombro, y las redes se abren como alas en el aire y en la caída los atrapan.Así, viajando hacia la luna, los camarones encuentran su perdición.Nadie diría, al verlos, que estos bichos barbones tienen tanta tendencia a la poesía, con lo feítos que son; pero cualquier boca humana, al saborearlos, da fe.