Не знам защо толкова дълго отлагах тази книга. Може би не ми се четеше поредната книга за война, защото не вярвах, че след многото романи, посветени на нея, някой все още би могъл да ни изненада с нещо. И напълно грешах! „Ще се видим там горе“ не е просто поредната книга за войната, тя е много, много повече. Това е роман за времето след войната, за това как и изобщо може ли да се живее нормално, след като си я преживял. Отговорът е еднозначен – не, не може.
Льометр ни среща с тримата основни персонажи още в началото на романа, в последните дни преди примирието след Първата световна война – Албер Маяр, обикновен бивш счетоводител, посредствен във всяко отношение, но верен приятел; Едуар Перикур, ексцентричен художник с богат произход и капитан Анри Д’Олне Прадел, безскрупулен, алчен и егоцентричен, чийто единствен стремеж е издигане в обществената йерархия и да възстанови разореното си наследствено имение.
В името на тази цел не се поколебава да извърши убийство, за да предизвика едно напълно излишно режисирано нападение срещу германците само дни преди официалния край на войната. Неговите действия са причина и за злощастната съдба на Едуар Перикур, който загубва половината си лице вследствие на летящ шрапнел, след като е спасил бутнатия в окоп от същия този капитан Прадел редник Албер Маяр. И така съдбите на тримата герои се преплитат още от самото начало на романа.
Един от големите приноси на Льометр е, че е показал безкомпромисно най-грозното лице на войната (тя изобщо има ли друго?) – „Войната е бизнес“, но без да се впуска в съкрушителни и тягостни описания. Езикът му е изненадващо ведър и с нотка умерен хумор, въпреки че говори за толкова сериозни теми. Книгата определено е page turner – просто не можеш да я оставиш, докато не разбереш как ще се развие сюжетът до края. Не очаквах, че ще я прочета толкова бързо най-вече заради внушителния обем, заради който също отлагах прочита ѝ.
Нека това изобщо не ви спира – книгата се чете много бързо и леко. Няма нищо излишно в нея, има чудесна вътрешна динамика, като в същото време писането е плътно, а героите са изградени правдиво и убедително. Точно това много ми хареса. Тук никой не е само положителен или отрицателен. Самите Албер и Едуар са представени в цялата им многоликост. Двамата се впускат в гениална и в същото време ужасяваща измама – поръчки за изграждане на паметници на загиналите във войната свои сънародници, които още в началото са наясно, че няма да изпълнят.
Всъщност погледнато така, те не се различават много от капитан Прадел, който се жени за сестрата на Едуар – Мадлен, за да се добере до семейното им богатство и влияние, и на практика му отнема всичко. Замесва се в нечисти сделки и игри на най-високо ниво, като основава фирма за ексхумация и препогребване на френски войници в достойни държавни гробища, която обаче извършва сериозни злоупотреби и осквернява паметта на загиналите.
Така че всички те са изградени като противоречиви личности, с всичките им слабости, грехове, нечисти помисли и действия за лична изгода. Предвид съдбата им обаче, особено на Едуар, принуден да живее с половин лице, което прикрива с всевъзможни колоритни маски, си мисля, че вероятно бихме могли да ги разберем и може би оправдаем…но само донякъде. Лудостта на войната и нейното тотално безсмислие са предадени майсторски чрез всички герои и съдби в този роман. Никой не успява да заживее нормално, да намери вътрешен мир и надежда.
Финалът наистина е ударен и, колкото и странно да звучи, той носи утеха и опрощение в някакъв смисъл. Като го прочетете, ще разберете какво имам предвид. Една от основните линии – сложните отношения между Едуар и богатия му и влиятелен баща Марсел Перикур, намира своя финален щрих в една от най-силните сцени, които съм чела.
Наясно съм, че е много трудно да се говори за тази книга, без да се издават важни неща от сюжета. Мога само да я препоръчам горещо на всички, които обичат стойностно написана художествена литература с динамичен, увлекателен сюжет, силна и драматична история, но разказана четивно и леко.
Предстои ми и филмът и нямам търпение, а също и продължението на историята -„Цветовете на пожара“, посветено основно на сестрата на Едуар Мадлен Перикур.