Има СПОЙЛЕРИ! Който ще чете книгата или ще гледа филма, да знае, че се разкриват части от сюжета и споменавам някои от основните разлики между двете!

Купих си книгата покрай прекрасните отзиви за филма и ролята на Глен Клоуз по време на кино-литературния фестивал Синелибри. Реших, че първо искам да прочета книгата и после да изгледам филма. Щом филмът е толкова добър, то тогава какво ли да очаквам от романа?
Е, това е един от малкото случаи, в които кино-интерпретацията ми хареса много повече от романа. И то не защото има разминаване в сюжета. Промените във филма са малко, но смея да твърдя, че са обрали всички моменти, към които бях скептична при четенето, така че са много намясто. Чудесна режисьорска работа на Бьорн Рунге!

Започвам с превода. Не съм англицист и много харесвам работата на Надя Баева, но ми се стори, че тук е имало проблем със сроковете, защото имаше оставени доста неподходящи чуждици, за които на български имаме точни съответствия. На няколко места се среща „комплициран“ и „бях релаксирана“, което на мен ми звучи ужасно. Предполагам, че поради липса на време, за да излезе книгата за фестивала, са допуснати тези неточности.
Иначе като цяло нямам забележки. Това, което не ме удовлетвори обаче, не е самата история, която безспорно е забележителна, а начинът, по който беше разказана. Стилово не можа да ме впечатли Уолицър с този роман, а за мен езикът и стилът са на първо място, за да харесам даден автор и книга.

Да кажа с няколко изречения за какво става дума. Писателят Джо Касълман и съпругата му Джоан заминават за Финландия, където ще му бъде връчена една от най-престижните литературни награди. /Във филма това е променено и става дума за Нобеловата награда – много хитър ход, който засилва драматизма на историята./ Докато са в самолета, Джоан решава, че след церемонията ще напусне мъжа си след 40-годишен брак. Всъщност това е началото на книгата. /Във филма това нейно решение през цялото време не става ясно – още един чудесен режисьорски ход според мен./

Ретроспективно ни се представя тяхната история. Джоан е била негова студентка по творческо писане и постепенно се превръща в муза, съпруга и още нещо по пътя му към литературните върхове. Това се случва през 50-те години в САЩ, когато за жените вратите в голямата литература, пък и не само, са били затворени, не официално, разбира се, но както казва Джоан, „Мъжете управляваха света“. Така талантливата студентка не намира достатъчно амбиция да се изправи срещу литературното статукво, докато неоткрояващият се с особен писателски потенциал Джо постепенно успява да се утвърди и да стане един от най-успешните романисти на своето поколение.

Това, което не ми беше достатъчно в тази книга, определено не беше известната ѝ предсказуемост – нещо, което умело е избегнато във филма. Липсваше ми повече психологизъм при изграждане на персонажите. За мен винаги по-убедително е било представянето на героите чрез по-малко думи и техни мисли, а с повече жестове и действия. Иначе посланията ми изглеждат предварително смлени. Също така мисля, че идеята за все още непостигнатото пълно равенство между половете, беше твърде опростено и прекалено директно внушена.

Имаше някои изкуствено драматизирани теми, които, съгласна съм, са актуални, но характеризиращи едно и също семейство, звучат неправдоподобно – и трите деца на Джо и Джоан в крайна сметка се оказват неудовлетворени, по някакъв начин непълноценни, и отново е вмъкната твърде експлоатираната тема за „различните“ /едната им дъщеря е с различна сексуална ориентация, сюжетно ненужно според мен/. Тези излишни подробности, звучащи прекалено измислени, също са спестени във филма, където децата са две и ролята на сина е много по-добре преплетена с основната идея.

Така че във филма не видях нито една от горепосочените забележки, които доста ме смущаваха, докато четях романа.
Глен Клоуз прави наистина впечатляваща роля като Джоан, запълва всички пукнатини, оставени да зеят в книгата, защото в романа нейният образ – ключовият за цялото повествование – от чието лице се води разказът, за мен не беше убедително изграден. Действията и по-точно бездействията й не бяха достатъчно добре обосновани, така че да ѝ повярвам.

Да, разбира се, че от сегашната ни перспектива е много трудно да разберем и приемем избора на една нещастна и неудовлетворена жена да продължи непълноценния си брак. Наясно съм, че дори и днес има все още такива жени въпреки променения социален и културен контекст. Тук е моментът да се запитаме дали наистина и доколко сега е различно. Ето че във филма обаче аз повярвах на тази Джоан, изживях нейния живот и я разбрах. Финалът на книгата и на филма е много силен.

С една дума обобщено, историята си заслужава. Просто усещането ми беше, че не филмът е правен по книгата, а обратното. Препоръчвам филма с две ръце.