(превод през английски)
Разбира се боли когато пъпките се пукват.
Защо ли иначе се колебае пролетта?
Защо ли целият ни пламенен копнеж замръзва във горчивата мъгла?
Пъпката обвива цяла зима.
Какво ли ще е новото, което я убива?
Разбира се боли когато пъпките се пукват,
боли което тук расте
боли я и обвивката му също.
Разбира се е трудно капките да се отронят.
Треперещи от страх тежат на клона
набъбват и се плъзгат –
тежестта ги дърпа, те удържат.
Трудно е да си несигурен, уплашен, раздвоен,
усещаш дълбокото притегляне и зов,
затова седиш и трепетно очакваш –
трудно е в едно и също време
да искаш да останеш и да паднеш.
И в момента на агония
не идва помощта,
като в екстаз разпукват пъпките
когато няма вече страх,
и падат с блясък капките,
забравят ужаса от новото,
забравят и страха от пътя –
усещат за секунда най-голяма сигурност
и се доверяват на света.