Приемай любовта за даденост.
Представяй си, че е в кухнята,
под дивана, високо
в боровото дърво,
зад кутиите с боя
в гаража. Не се опитвай
да доказваш, че любовта ти
е по-голяма от Гранд
Каньон, Млечният път,
разрасналия се Ел Ей.
Приемай я за даденост. Вземи я с теб, като хвърляш боклука. Прибери я с храната за вкъщи. Изведи я на разходка с кучето.
Събуждай я всеки ден с
„Добро утро.“ После
направи кафе. Притопли
чашите. Не очаквай много
от деня. Радвай се, че и днес ще си легнеш.
Радвай се, че той изхвърли
кутията със стари шапки. Радвай се, че
тя оставя обувките си
в коридора. Снегът пак ще завали. Пролетта ще дойде.
Лятото ще е влажно.
Листата ще окапят
през есента. Това е повече
отколкото ти трябва. Можем да
обичаме, даже
всеки. А ти
може да обичаш тишината,
да въздишаш и прошепваш на
себе си, „Това е тя.“
„Това е той.“ А след това двамата
един на друг: „Знам!“
