Когато минавам оттам през нощта,
го виждам
ястребът лети над шосето.
Фаровете на колата го стряскат и за кратко
нямото му възмущение кръжи над загражденията.
„Кой е натрапникът, осмелил се да смути моя сън и вечно бдение“.
В тъмнината той си търси ново място.
Кой притежава тази земя? Чия е тази смълчана къща, водите и горите?
Кой има право на собственост над въздуха?
Човек и ястреб си оспорват владението.
И двамата са грабливи птици, летящи в тъмнината,
и обитават временно невидима земя
смутена от неуместните фарове.