Погали ме, любов, както слънцето докосва сладкото чело на луната.
Не ме занимавай и ти с тези глупави търсения по следите на божественото.
Бог ще дойде на разсъмване, ако съм в ръцете ти.
До всички жени
Жена, крехка, богата, небесна матрица
ти си прашинка вина
дори в очите на Бог
въпреки твоите свещени войни
за еманципация.
Те счупиха красотата ти
и остана скелета на любовта
който все още крещи за отмъщение
а ти можеш само да плачеш,
но тогава се обръщаш и виждаш децата си,
тогава се обръщаш и не можеш да продумаш
мълчиш учудено
и ставаш голяма като Земята
и издигаш любовната си песен.
Поетите работят нощем
Поетите работят нощем, когато времето не ги притиска,
когато шумът на тълпата е притихнал, и е отминал линча на отлитащия час.
Поетите работят в тъмното като ястреби и славеи с най-сладка песен,
страхуват се да не обидят Бог.
Но с мълчанието си вдигат повече шум от златен звезден купол.