По повод 114 г. от рождението на Пабло Неруда припомням този мой текст за него

Знаете ли кой е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто? Признавам си, че на мен това име нищо не ми говореше. Друго си е Пабло Неруда :). Днес ми е поетично. То всеки ден ми е така, но сега имам и конкретен повод – новото двуезично издание на Колибри с поезията на Нобеловия лауреат Пабло Неруда. Досега бях чела само сонетите му и откъси в интернет. Благодарение на превода на Никола Инджов имаме удоволствието да четем избрана поезия на Неруда от няколко негови поетични книги, както и да се насладим на испанския оригинал.

За любителите на поезията и на Неруда бих искала да препоръчам още две книги, този път не от, а за него – „Пощальонът на Неруда“ от Антонио Скармета и „Жената от Исла Негра“ от Мария Фасе. Както подсказва заглавието на първата, в нея става дума за пощальона, чийто единствен клиент е Неруда, и желанието на младия мъж да се научи да пише стихотворения, за да спечели сърцето на любимата си. Тази книга, мисля, е позната на повечето читатели, но другата – не особено, а на мен много ми хареса.

В „Жената от Исла Негра“ събитията са предадени през погледа на дванайсетгодишната Елиза, която идва да живее с майка си в дома на Пабло в Исла Негра (крайбрежна зона в Централната част на Чили, близо до Валпараисо, където се намира едната от трите къщи на Неруда в Чили), за да поддържат домакинството. Дъщерята е особено впечатлена от грацията и аристократизма на Делия – съпругата на Пабло, която страда заради изневерите му с Матилде, но приема живота си като жена на гений. Тази книга отново поставя въпроса за разграничението между автора като творец и личността му. И двете книги са с биографични елементи и, разбира се, написани с много поетичен език.

И на финал – препоръчвам и биографичния филм „Неруда“, който разказва за живота му като изгнаник. Знаете, че ако не всички, то почти всички гении от латиноамериканската плеяда имат леви убеждения и са били преследвани от политическия режим в своите страни. Между другото, по „Пощальонът на Неруда“ също има прекрасен филм (Il postino). Ще се радвам, ако по-често успявам да си открадвам минути за поезия. Пожелавам го и на вас!

Да помълчим!

Да преброим до дванайсет
и да останем спокойни.

Един път на тая земя
да помълчим на всички езици
и поне за една минута
да не ръкомахаме.

Из „Да помълчим!“
Пабло Неруда
Превод: Никола Инджов