СВ. НИКОЙ
Долу на улицата две момичета ритат топка срещу контейнер и предизвикват реалността,
точно както някога ти предизвика любовта в хотелска стая в град без памет.
Не живеем дълго, тийнейджъри сме, а после е зима. Но ако имаме късмет,
ще се срещнем отново в друг живот, за предпочитане на брега,
за предпочитане през ноември, срещата ще е чисто преживяване –
и двамата стоим неподвижни в снега, всеки със свое собствено разбиране.
__________
ВИНАГИ СЪМ БИЛ ТУК
Една сутрин се раздвижваш, без да разбираш поезията, в светлината няма стая,
само тънък прах и студ в ъглите. Животът пристига с лалетата си,
парещите следи от новогодишни фойерверки в снега събуждат носталгия.
Но за какво ти е тя? Кое е най-добро за теб? На снимка, направена в Турку през 1947 г.,
сив кон пресича мост. И какво, ако това стихотворение трябваше да завърши така:
момче изоставя момиче, меланхолия, всичко бе ново за тях онази нощ, разочароваха се.
(превод през немски)