Как да пишем поезия сега,
защо не млъкнем окончателно,
да се посветим на по-полезни неща?
Защо да увеличаваме съмненията,
да преживяваме стари конфликти,
непредвидена нежност;този малък шум
кое го надживява и обезсилва?
Става ли ни по-ясно с това заплетено кълбо?
Никой не се нуждае от тези
останки от стара слава,
Кого придружават, какви рани лекуват?