Картина: Пабло Пикасо
Нощта / 4
Откъсвам се от прегръдката, излизам на улицата.
На небето, вече осветено, се изрисува луната.
Луната е на две нощи.
Аз – на една.
La noche / 4
Me desprendo del abrazo, salgo a la calle.
En el cielo, ya clareando, se dibuja, finita, la luna.
La luna tiene dos noches de edad.
Yo, una.
__________
Прозорец към една жена
Тази жена е тайнствена къща.
В ъглите си пази гласове и крие призраци.
През зимните нощи дими.
Който влезе в нея, казват, никога повече не си тръгва.
Пресичам дълбокия ров, който я заобикаля. В тази къща ще бъда обитаван.
В нея ме очаква виното, което ще ме изпие.
Много леко почуквам на вратата и чакам.
Ventana sobre una mujer
Esa mujer es una casa secreta.
En sus rincones, guarda voces y esconde fantasmas.
En las noches de invierno, humea.
Quien en ella entra, dicen, nunca más sale.
Yo atravieso el hondo foso que la rodea. En esa casa seré habitado.
En ella espera el vino que me beberá.
Muy suavemente golpeo a la puerta, y espero.