След като сме правили любов лежим плътно един до друг
но на разстояние
както два кораба се наслаждават в екстаз на
собствените си следи в тъмните води които ги разделят
корпусите им
почти се разпадат от наслада
докато се състезават, навън в синьото
под платната, които нощният вятър изпълва
с въздух, ухаещ на цветя и лунна светлина
– без нито един от тях да опита
да изпревари другия
без разстоянието между тях
да намалява или нараства.
Но има нощи, в които се унасяме
като два ярко осветени лайнера
лежащи един до друг
със загасени двигатели, под чудно съзвездие
нито един пътник на борда.
На всяка палуба свири цигулков оркестър
в чест на сияйните вълни.
А морето е пълно със стари уморени кораби
които сме потопили в опит да се достигнем.