В есеистичната си книга „Палечка“, писана през 2012 г., френският философ Мишел Сер говори за дигиталната революция и последствията от нея, като обаче, за разлика от голяма част от колегите си интелектуалци, не поставя акцента върху негативите и ограниченията за въображението, каквито са най-честите критики срещу възхода на новите технологии.

Френският философ говори за появата на нов човешки вид след 70-е години на 20 в., наречен от него хумористично, но и с открита симпатия „Палечка“. „Палечка“ е общото название на поколението на милениълите и тези след тях, които си служат основно с палец при скролване и писане на съобщения на мобилните си устройства.

Една от основните идеи на Сер в книгата е, че тези поколения трябва да изградят света наново, защото институциите и като цяло предзададените рамки, в които се налага да живеят, са вече отживелица, неотговаряща на съвременната действителност и новите нужди.
Сер прогнозира дори появата на нов вид демокрация, която като че ли ще постави края на ерата на знанието и края на ерата на експертите. (Това май вече го живеем…)

„Палечка“ днес живее в технологиите, потопена в едно фрагментарно, вече не концентрирано в авторитети знание, което се намира на един клик разстояние. Сер нарича това битуване в „съседно пространство“, а не в „метрично“ (на реално физическо разстояние, както е за хората от неговото поколение).

С какво ще се характеризира тази нова демокрация?
Най-вече с реципрочността в даването на оценка и с презумпцията за компетентност. Нещо, което в близкото минало е било тъкмо обратното. Сега всеки има право на глас и на публично изразяване. Сер дава пример с класните стаи, с аудиториите в университета, с болниците, съдилищата и т.н, където анонимна маса слуша с почитание един авторитет, а знанието е йерархично по вертикалата долу-горе.

Обратът обаче е настъпил и Палечка като ли вече няма нужда от медиатор, за да достига до знанието. Лесният достъп до безгранична информация е предпоставка за т.нар. от Сер „фонов шум“ или постоянното бърборене и скуката като може би най-трансформиращото състояние, характерно за днешните тийнейджъри.

Сер обръща внимание още на появата на т.нар. пета власт – тази на данните, наред със законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната. Разбира се не отрича и рисковете, които крие достъпът до личните данни като източник на забогатяване и увеличаване на влиянието за определени кръгове.

Особено интересна ми беше тезата, че ползването на Мрежата и изобщо дигиталното общуване трансформират човешкия мозък на неврологично ниво, защото е научно доказано, че браузването и виртуалното общуване не стимулират същите неврони и кортикални зони, както четенето на книга и писането на ръка.

Това променя цялостно когнитивните ни способности като памет и въображение. Сер говори за появата на т.нар. алгоритмично мислене, което доскоро е било характерно предимно за медицината и правните науки и за възможността абстрактните понятия вече да не са ни нужни. Той обяснява това отново с бързите и конкретни резултати, които търсачките постигат при всяко наше търсене. Абстракцията, казва Сер, изпълнява ролята на тапа за поставяне на граници на едно безкрайно знание, което нямаме ресурса да поберем. Но ето че с появата на уикипедия и гугъл вече нямаме нужда от тази тапа.

Може би най-интересното за мен беше, че като значимост Сер нарежда дигиталната революция до създаването на писмеността и печатната преса на Гутенберг, а не толкова до индустриалната революция. Защото, казва той, ние сме склонни да отдаваме превес на „твърдите“ неща в еволюцията като сечива и оръдия на труда, но всъщност днес живеем заедно като общност, защото сме „деца на книгата и внуци на писмеността“.

Във „Възхвала на Мрежата“ Сер говори за обвиненията, че виртуалното присъствие в социалните мрежи и т.нар. „балони“ рушат истинската принадлежност, както и за критиките относно задълбочаващия се индивидуализъм и егоизъм у младите хора. На тези коментари той противопоставя старите идеологии и абстракции като „нация“, „родина“, „религия“, „класа“, „пролетариат“ и кървавите последствия за човечеството от преклонението пред тях.

Разбира се, има доста аспекти, които могат да се споменат по темата „ограничения“ и „негативи“, предизвикани от виртуалното ни присъствие. На първо четене се сещам за агресивното говорене, липса на толерантност и незачитане на различната гледна точка, за вече споменатите „балони“, които засилват ефекта от когнитивните изкривявания, за които говори Даниъл Канеман, и които ни тласкат към търсене само на мнения в потвърждение на вече изградените ни становища и още мн. др.

Това, което за мен е новаторско и провокативно в есето на Сер, е поставянето на акцента върху реорганизацията на процеса на учене, на преподаването на знания, на трудовия пазар, изобщо на всички сектори от обществения живот, което дигиталната революция налага, и най-вече ясно изразената от него позиция, че това не е задължително лошо и трябва да го възприемаме като етап от културната еволюция на човечеството.

Тази си идея Мишел Сер обяснява накратко в едно от последните си интервюта:

„Става дума за трансформация на културата. За добро или лошо? Трудно е да се мисли през тези понятия, защото, най-общо казано, когато се появи нова технология, последствията зависят от нас и нашата свобода. Но това, което мога да кажа, е, че новите технологии осигуряват значителен достъп до информация, до различни професии, до други посредници за много хора, така че с мобилен телефон в ръка ние контролираме много неща.

Песимистите казват: „Това е просто информация“ и са прави. Информацията не е мъдрост. Информацията не е знание, така че винаги ще е необходимо да има ментор, който да обясни информацията и да я трансформира в знание. Това засяга педагогическия въпрос.
Налага се нов вид баланс между тези, които преподават, и тези, които се обучават. И това ограничаване на властта не е нещо лошо.“