(превод през испански)
Ще оставя да умре желанието
да обичам сладките ти очи,
защото не мога да ти причиня друго освен болката
да ме гледаш вечно уморен.
Ала твоето присъствие е
като светлина и живот.
Чувствам, че твоят жест е в моя жест
и в моя глас е твоят глас.
Не искам да те имам, за да бъда цялостен.
Просто искам да се издигнеш в мен
както вярата спасява отчаяните,
за да мога да донеса в тази проклета земя
капката роса, останала в плътта ми
като клеймо от миналото.
Аз ще остана … ти ще си идеш,
ще допреш лицето си о друго лице,
пръстите ти ще се преплетат с други пръсти
и ще се разтвориш в зората,
но няма да узнаеш, че съм те достигнал,
защото бях най-интимният приятел на нощта,
защото допрях лицето си о лицето на нощта
и чух твоите любящи думи,
защото пръстите ми се преплетоха с пръстите в мъглата, запратени в космоса
и се доближих до тайната
когато ме напусна и настана хаос.
Ще остана сам като платноходките
в тихите пристанища.
Но ще те притежавам повече от всеки друг
защото мога да си тръгна
и всички ридания на морето,
на вятъра, на небето, на птиците,
на звездите, ще бъдат твоят глас, твоят отсъстващ глас, твоят притихнал глас.