Това е една от най-хубавите книги нехудожествена литература, която прочетох от началото на годината. Като филолог досега ми беше далеч по-познато името на по-големия брат Вилхелм фон Хумболт, езиковед и съосновател (заедно с Александър) на Хумболтовия университет в Берлин. Оказа се обаче, че животът на Александър е още по-интересен, вълнуващ и изпълнен с пътешествия и значими открития, които днес ни звучат като азбучна истина, но по негово време са били революционни и са го превърнали в истински визионер.

Името на Александър се свързва най-вече с радикалната за началото на 19 век идея за взаимосвързаността на природата и с представата за нея като за жив, дишащ организъм, която е в противовес на т.нар. „механистична“ концепция от времето на Декарт.

Известният пруски учен, роден през 1769 г. в аристократично семейство в Берлин, но отказал се от спокойния живот на служител в администрацията, е първият, който констатирал, че разпространението на растителните видове зависи от географското положение и климата. Установил това, докато изкачвал смятания по това време за най-висок връх в света – действащия вулкан Чимборасо в Еквадор – 6268,2 м.

Освен това е и първият учен, който заговорил за пагубните климатични промени вследствие от човешката дейност, като дава научно обяснение за способността на горите да обогатяват атмосферата с влага и да я задържат в почвата срещу ерозия.

Друг интересен факт за прочутия учен, когото в Русия наричат „Шекспир на науката“, е, че на него са кръстени най-много обекти в света – планини, езера, паркове, водно течение, улици, нос и ледник, реки и водопади из всички континенти. Близо 300 вида растения и повече от 100 вида животни носят неговото име – например лилия, пингвин и калмар, плуващ неслучайно в Хумболтовото течение, минаващо покрай бреговете на Чили и Перу.

Андреа Улф е написала книгата изключително увлекателно и на достъпен език, като същевременно обаче е научно и исторически достоверна и подплатена с редица проучвания на дневници, писма и други източници. Хумболт е известен с огромната си кореспонденция с учени, художници, писатели и други влиятелни личности от своето време. Малка част от тях са Гьоте, на когото посвещава първата си книга, Шилер, Кант, Хенри Дейвид Торо, Чарлс Дарвин и много други.

Той е бил повлиян изключително много от Гьоте и натурфилософията на Шелинг, които разглеждат единството на субективния Аз и обективния природен свят като преплитане на природа и въображение. Поезията е потребна, за да се вникне в тайнствата на естествения свят, не е достатъчен само сух емпиризъм и рационалният метод.

Не на последно място свързваме името му и с либералните възгледи за отхвърлянето на робството, както и острите му критики срещу колониализма, почерпени от първата му експедиция в Латинска Америка. Тези му позиции са били в основата на това британските власти да му откажат виза за експедиция из мечтаните британски колонии в Индия и бленуваните от него Хималаи.

Така или иначе името му си остава едно от най-значимите в историята на ботаниката, екологията, природните науки и не само.
Мога още много да кажа за тази наистина вдъхновяваща книга, но ще стане твърде дълго. Затова ще завърша с няколко цитата от Хенри Дейвид Торо, чиято най-известна книга „Уолдън“ е вдъхновена именно от великия естественик и пътешественик Александър фон Хумболт.

„Пропускам необичайното – урагани и земетресения – и описвам обикновеното – заявява Хенри Дейвид Торо в дневника си, – това е истинският предмет на поезията. Правдивото описание на съществуващото е най-изящната поезия.“

„Най-интересните и прекрасни факти са в не по-малък смисъл поезия.“