Опасна звезда
Лице към вятъра
Шум и тишина
прозрачен порцелан
потопен храм
жито и вино
тъга по преживяното
дърветата вече са разцъфнали
сол, донесена от вятъра
познание като на магия
скелет на идеите
Ora pro nobis
Разчленена светлина
мистерията на звездите
страст по точността
лов на светулки
Светулката е като росата
Диалози прикриват неразрешени конфликти
Може да са отровни като някои гъби
Тъмната еротика на целия живот
Възлести корени
Черна мeса, магьосници
Близки извори,
езера и водопади
ръце, крака и очи
Всички мъртви се събират и оплакват живота
липсва ми
сякаш ми липсва преден зъб:
непоносимо
Колко приятно-страшно е
да те чакам
__________
Estrela perigosa
Rosto ao vento
Marulho e silêncio
leve porcelana
templo submerso
trigo e vinho
tristeza de coisa vivida
árvores já floresceram
o sal trazido pelo vento
conhecimento por encantação
esqueleto de idéias
ora pro nobis
Decompor a luz
mistério de estrelas
paixão pela exatidão
caça aos vagalumes.
Vagalume é como orvalho
Diálogos que disfarçam conflitos por explodir
Ela pode ser venenosa como às vezes o cogumelo é.
No obscuro erotismo de vida cheia
nodosas raízes.
Missa negra, feiticeiros.
Na proximidade de fontes,
lagos e cachoeiras
braços e pernas e olhos,
todos mortos se misturam e clamam por vida.
Sinto a falta dele
como se me faltasse um dente na frente:
excrucitante.
Que medo alegre,
o de te esperar.
__________
Съградена съм от неотложност:
радостите ми са трескави;
тъгите ми са абсолютни.
Спъват ме липсите,
изхвърлям излишното.
Не се вмествам в тясното,
живея само в крайности.
Малкото не ми служи,
умереното не ми стига.
Половините никога не са били моята крепост!
__________
Sou composta por urgências:
minhas alegrias são intensas;
minhas tristezas, absolutas.
Entupo-me de ausências,
Esvazio-me de excessos.
Eu não caibo no estreito,
eu só vivo nos extremos.
Pouco não me serve,
médio não me satisfaz,
metades nunca foram meu forte!