Обичам те в десет сутринта и в единайсет, и в дванайсет. Обичам те с цялата си душа и тяло, понякога в дъждовни следобеди. Но в два следобед или в три, когато се замисля за нас, а ти мислиш за храна или за всекидневната си работа или забавленията, които нямаш, започвам тайно да те мразя, с половината омраза, която пазя за себе си.

След това отново те обичам, когато си лягаме, и чувствам, че си родена за мен, че по някакъв начин коляното и коремът ти ми го казват, а ръцете ти ме убеждават, и че няма друго място по-хубаво от тялото ти, където да се завърна, където да отида. Идваш цялата, за да ме срещнеш, и двамата изчезваме за миг, попадаме в устата на Бог, докато не ти кажа, че съм гладен или ми се доспи.

Всеки ден те обичам и те мразя безнадеждно. Има дни, има часове, когато не те познавам, когато си ми чужда като жена на друг. Притесняват ме другите, притеснявам се за себе си, грижите ми ме разсейват. Сигурно няма да мисля за теб дълго време. Ще видиш. Кой ли би могъл да те обича по-малко от мен, любов моя?

“TE QUIERO A LAS DIEZ DE LA MAÑANA”.

Jaime Sabines.

“Te quiero a las diez de la mañana, y a las once, y a las doce del día. Te quiero con toda mi alma y con todo mi cuerpo, a veces, en las tardes de lluvia. Pero a las dos de la tarde, o a las tres, cuando me pongo a pensar en nosotros dos, y tú piensas en la comida o en el trabajo diario, o en las diversiones que no tienes, me pongo a odiarte sordamente, con la mitad del odio que guardo para mí.

Luego vuelvo a quererte, cuando nos acostamos y siento que estás hecha para mí, que de algún modo me lo dicen tu rodilla y tu vientre, que mis manos me convencen de ello, y que no hay otro lugar en donde yo me venga, a donde yo vaya, mejor que tu cuerpo. Tú vienes toda entera a mi encuentro, y los dos desaparecemos un instante, nos metemos en la boca de Dios, hasta que yo te digo que tengo hambre o sueño.

Todos los días te quiero y te odio irremediablemente. Y hay días también, hay horas, en que no te conozco, en que me eres ajena como la mujer de otro. Me preocupan los hombres, me preocupo yo, me distraen mis penas. Es probable que no piense en ti durante mucho tiempo. Ya ves. ¿Quién podría quererte menos que yo, amor mío?”