„Низината“ е първата книга на Джумпа Лахири, която чета, както и първата ми от „Индийската поредица“ на изд. Жанет 45. Честно казано, не знаех какво да очаквам може би защото не съм особено добре запозната с действителността в Индия. За нея знам малко неща: че е страна на големите контрасти и силно кастово разделение, на красиви местности и крайна бедност, на любопитни, но и понякога сурови традиции.

Затова подходих към този роман без очаквания. Историята ме увлече, както и начинът на писане на Лахири, предаден изключително добре от превода на Надежда Розова. Личи си, че познава отлично това, за което разказва Лахири. Самата Розова е завършила индология.
Няма да преразказвам сюжета и да издавам подробности, само ще кажа, че романът ни запознава с личната история на едно индийско семейство в Калкута – в центъра са братята Субхаш и Удаян, животът на всеки от които тръгва в различна посока – както географски, така и идеологически. Единият е революционно настроен, жаден за промени и се увлича от комунистическите революционни течения на наксалитите (маоистки бунтовници) през 60-те, а другият е кротък, уравновесен и избира пътя на американската мечта и заминава да учи там.

Парадоксът е, че, както винаги, нищо не е само бяло или черно и е много трудно да отсъдим всъщност кой постъпва егоистично и в името на общата промяна, кой се отнася с почит към семейството и традициите и т.н. Не винаги намеренията, но и последствията са решаващи. Всъщност обаче не ни е дадено да съдим, а по-скоро да вникнем в личните мотиви на всеки от героите и в крайна сметка да ги разберем. Особено интересен ми беше главният женски образ – на Гаури, която по стечение на обстоятелствата обвързва живота си и с двамата братя.

Докъм средата на романа и малко след това историята ме увличаше, но въпреки това си казвах, че го няма „онзи елемент“ който ми е нужен, за да наредя дадена книга при любимите си. Последните стотина страници обаче бяха наистина силни. Всъщност този роман не е само за Индия, само за емигрантския живот или за едни сложни семейни отношения. Локалното не е основно тук. Такава история би могла да се случи навсякъде и точно това ми хареса.
Корицата на Люба Халева също е много добра, насочва към всички символи в този роман.