Не тръгвай още. Остани докато нощта се доближи до леглото
и тишината прекъсне границата на времето.
Там започват книгите и цветовете бавно ни заслепяват
а ръцете ни заслоняват в севера на пътуването.
Когато утре се порежеш в огледалото в спалнята
в парчета светлина и снопове прах
счупи прозорците като разкъсана птица.
После някой ще промълви името ти, неясно,
както прокарваш пръстите си по последната страница.
И тогава, да, тръгни си при другата история, която ще
измислиш по-късно, когато птиците кряскат
по първа луна, а котките, облегнати на стената,
се преструват с питащи светнали очи.