Тъй като съм голям почитател на кино-литературния фестивал Синелибри, който започва през октомври, реших да прочета „На плажа Чезъл“ на Иън Макюън. С него ще бъде открит фестивалът и самият Макюън ще присъства. Това е третата ми книга на Макюън след „Изкупление“ и „Черните кучета“ и четенето ѝ се преля съвсем естествено след Банвил, защото и тук действието се развива в близост до море, в хотел на плажа Чезъл, където главните персонажи Флорънс и Едуард се готвят да прекарат първата си брачна нощ. Признавам, че отначало сюжетът малко ме отегчи и първите страници не ме развълнуваха кой знае колко. От опита си с Макюън, макар и скромен засега, обаче знаех, че големият разказвач няма да спре дотук и да остане на повърхността. В прозата му няма динамична фабула, задъхани обрати, напрежение, тук всичко се завърта около личните взаимоотношения, различията в характерите, преодоляване на травми и вътрешни борби.
Силно психологизирана проза и минималистичен подход. Затова написах, че намирам много общо у Банвил, Барнс и Макюън, защото и тримата навлизат в дълбочина при представяне на привидно съвсем банални състояния и проблеми, които виждаме от един по-различен ъгъл. Историята тук не е по-различна. В рамките на около 140 стр. авторът проследява една нощ от живота на Флорънс и Едуард (и то коя! ), но междувременно ретроспективно ни запознава с детството, миналото, социалния им произход, семействата, мечтите им и първата им среща, където може би се крие ключът към бъдещото фатално недоразумение и разминаването им.
Тяхната любов се разгръща на фона на 60-те години в Англия преди сексуалната революция, години на отърсване от ужаса на войната и търсене на нов път към по-добро бъдеще. Младите хора тепърва откриват свободата, рока, джаза и отхвърлят оковите на закостенелите привички и фалша на британското общество. Какво довежда до разминаването на Флорънс и Едуард? Дали обществените предразсъдъци, остарялото мислене, все още неизживяната сексуална революция, липсата на пълноценни разговори помежду им, недостатъчното познаване на себе си, липсата на зрелост или още нещо? Добър роман на Макюън за проследяване на тези проблеми. Ще ми бъде любопитно да видя и екранизацията.