Отдавна не бях чела книга, посветена на „екс-юго“ проблематика, а тази тема ме влече и то много, особено след като си направих няколко обиколки из прекрасните балкански кътчета, части от бивша Югославия. Това е втората ми книга на Угрешич след есетата от „Европа в сепия“ и все още съм под силното ѝ въздействие. Няма нещо, което да ме изненада в тази книга, и въпреки това тя ме спечели с експресивността, честността и на моменти суровостта на изказа. Носталгията на невъзвращенеца, загубата, вината на оцелелия, изгнаничеството, изборът между „автентично мълчание и неавтентично говорене“, болезненото осъзнаване на истината, че завръщането в родината е смърт, а оставането в чужбина – поражение, и че единствената свобода е била в мига на заминаването… В началото на романа Угрешич казва, че тази история е изцяло фикционална и все пак няма как да не търсим биографични моменти от собствения ѝ живот на избягала след разпада на Югославия хърватка.
Такава е и главната героиня Таня, която бяга с мъжа си Горан в Берлин, където получава покана за преподавателско място в катедрата по славянски филологии в Амстердам. Там Таня преподава на свои сънародници, но какво – изчезнала литература на един разпаднал се език на една несъществуваща държава… Съществува ли самата тя? Щом са ти отнели спомените, паметта, езика, идентичността, как да събереш частиците от себе си и да си представяш бъдещето? И къде е то? Тук или там, като там вече го няма. Кой е най-безболезненият път – на забравата или на борбата със забравата?
Таня и студентите ѝ градят своя „Музей на югоносталгията“, като подреждат мислени експонати от изчезналата и сякаш никога несъществувала всекидневна рутина – всички онези дребни предмети, които изведнъж стават символ на миналото, на Аз-а и остават единственото доказателство, че наистина ни е имало. Всички те сега могат да се намерят на евтините пазари в амстердамските гета. Но може ли да зарасне такава рана и имаш ли право да се намесваш в колективните спомени? И да, и не, защото така или иначе „югогените“ помнят…
Със сигурност ще търся още книги на Угрешич. Много силно и честно перо!