Източник: De Steve, Pinterest
(превод през испански)
Седеше в средата на кафенето, маси, пълни с хора,
навсякъде около нея. Сама, погледът ѝ се губеше
между въздуха и бара, преструваше се, че следи какво се случва, сякаш нещо наистина се случваше.
Допи еспресото си; чашата с
вода стоеше още пълна до безсмисления пепелник, не пушеше.
Проследих посоката на очите ѝ, гледаха в празнотата, погледите ни
се пресичаха, в онази бяла зона, където
цигареният дим поглъща разговорите и
тракането на чаши. После забравих за нея за малко, с илюзията, че е сама,
докато не забелязах, че някой влиза през вратата.
Не останах дълго, за да разбера дали е този, когото чакаше, или е продължила да се взира в
белотата на стената, където часовникът
настоява да съобщава часа. Продължавам да я виждам,
да отмята кичур от лицето си, с този жест на някой,
който си представя, че друг тъкмо пристига, без да знае
че този, когото чака, я е оставил съвсем сама.. с мен.