Днес дочетох „Марковалдо, или сезоните в града“ на Итало Калвино.
Поредното бижу в поредицата за кратки разкази на любимото издателство Жанет-45 с великолепния превод на безупречната Нева Мичева. Сборникът с разкази ни среща с чаровния неудачник Марковалдо и многочисленото му семейство, който всекидневно се бори с неволите, дълговете, сивотата на големия град и еднообразната си работа. Въпреки абсурдните ситуации, в които изпада, печели симпатиите с по детски наивния си и чист поглед към света. Очароват го привидно обикновени и незначителни неща като гъбите, поникнали в оскъдната трева на спирката, луната, закривана от рекламно пано, саксиеното растение на работното място. Човекът, откъснат от природата, крачещ ден след ден сред бензинови изпарения, бетон, небостъргачи и синтетични материи. Познато, нали? А е писано през 60-те год. на миналия век. Много топли и трогателни истории, с които Калвино ме спечели и се нарежда до любимия Будзати. Разказът „Луна и няк“ е един от най-силните, които съм чела изобщо. Калвино и Будзати открих и опознах благодарение на Нева Мичева, за което много ѝ благодаря.