Обичам да „срещам“ непознати страни, истории, култури през книгите. Досега не бях чела роман, чието действие се развива в Либия, и ми беше много любопитно. Затова с голям интерес посегнах към британско-либийския автор Хишам Матар, издаван у нас от любимите „ICU“. Личната история на Матар е доста тъжна. Семейството му живее в изгнание от 1970 г. Баща му, който е дисидент, е бил отвлечен в Либия през 1990 г. от египетски агенти. Хишам Матар преплита тези моменти от детството си в сюжета на романа „Анатомия на едно изчезване“.

Именно този негов роман прочетох като първа среща с Хишам Матар и останах впечатлена от красивия изказ и тих, ненатрапчив, но дълбоко емоционален стил на писане на либийския автор. Имаше нещо обаче, което сякаш не ми достигаше – нещо в самата история ми стоеше недовършено, исках повече. Е, получих го от втория му издаден роман „Мъжка страна“, който всъщност е първи за автора. Като начало ми се ще да изкажа възхищението си от прекрасния превод на Надя Розова, която е направила така, че красивият авторов стил да зазвучи елегантно и на български.

Заглавието на романа веднага ми напомни за песента „It’s a man’s world.“ Това е разказ за порастването, но за преждевременното, нездраво порастване на едно деветгодишно момче в една мъжка страна в един мъжки свят. За голяма част от нас вероятно е трудно да си представим това най-малкото защото като че ли вече не живеем в така отявлено мъжки свят. Да не забравяме обаче, че на доста места, особено в Арабския свят, все още властват жестоки порядки и закони. И тъй като споменах за песента, нека си припомним как продължаваше припевът – „Мъжки свят, мъжки свят, но не би бил нищо без жена или момиче.“

Добре изграденият женски образ е със силно присъствие и при Матар – жената, майката, съпругата и тук е подпората, която укрепява домът да не рухне. Макар, както подсказва заглавието, мъжът да е силната, доминантната – понякога дори със своето отсъствие – фигура, жената е тази, която следва сюжета до край като здраво втъкана нишка. На фона на човеконенавистния режим на Муамар Кадафи през прежурящото лято на 1979 г, Хишам Матар е избрал най-убедителния, най-литературния похват да ни потопи в историческата действителност – през личната, интимната изповед на едно дете, на деветгодишния Сюлейман.

През неговия поглед и недоумение действителността изглежда още по-нелепа и жестока. Баща му има идеал, мечтае да живее в свобода, обича книгите си и заразява с мечтите си и други хора около себе си. Майката е до него във всичко, но сякаш е длъжна да предпочете малодушното примирение заради сигурността и бъдещето на детето си. Можем ли да я виним? Но всеки от тях е наясно с реалността и отношението си към нея. За разлика от тях детето не може да си обясни случващото се, обзето е от постоянна тревожност и мрачни сънища, намира убежище в работилницата си на покрива, откъдето гледа как се променя морето.

Бащата е суров, недостъпен, рядко показва нежност, синът вечно се стреми към него, а майката – крехка и уязвима, в същото време е приласкаваща и утешаваща със спасителните всекидневни ритуали – закуската със сусамени пръчици и следобедната чаша парещ чай.

Сюлейман търси признание от баща си, но същевременно иска да закриля майка си. Има няколко ситуации, в които Матар много правдиво психологически показва детската несигурност, наивност и обърканост чрез действията на Сюлейман, в които той се поддава на ревността, извършва предателство и наранява най-близките си.

В „Мъжка страна“ също са преплетени автобиографични мотиви от личната история на Матар, което я прави още по-жива и автентична. За разлика от други автори, през по-голямата част от повествованието той не използва гръмки, ударни фрази срещу режима, почти до края на романа не назовава диктатурата пряко. През майсторското му перо обаче прозират безнадеждността и отчаянието – може би по този начин още по-ярко и еднозначно, защото се внушава именно идеята за страха и за укриването в мълчанието.

Освен за преждевременното възмъжаване, романът е и за изборите, които правим, и чиито последствия носим цял живот – за вътрешните борби между отстояването на идеала, свободата и честта, противопоставени на живота, самосъхранението, семейството и нормалността. Има ли правилен и погрешен избор и кой може да реши, кой има право да ни съди?