(превод през испански)

Отвъд ухото съществува звук, на ръба на погледа – образ, по върховете на пръстите – материя: там отивам.
В графита на молива е линията. Където изтича мисълта, има идея, в последната въздишка на радостта – друга радост, в острието на меча – магия: там отивам.
В пръстите на стъпалото е скокът. Прилича на историята на невъзвращенеца: там отивам. Или не отивам? Да, отивам.
И се връщам, за да видя как са нещата. Дали са все още вълшебни? Реалност? Чакам те. Там отивам. На върха на думата е думата. Искам да употребя думата „тертулия“ (сбирка, събиране) и не знам къде, нито кога. В края ѝ е семейството. В края на семейството съм аз. Отвъд предела си съм аз. Вървя към себе си.
И излизам от себе си, за да погледна. Да видя какво? Онова, което съществува. След смъртта реалността е мястото, където отивам. Междувременно всичко е сън. Съдбовен сън. Но после, после всичко е истинско. И свободната душа търси кътче, в което да се подслони. Аз съм „азът“, който се заявява. Не знам за какво говоря. Не говоря за нищо.
Аз съм нищо. След като умра, ще се разширя и ще се разпръсна, а някой ще изрече името ми с любов. Към бедното си име – натам отивам. И оттам се връщам, за да извикам името на любимия човек и децата си. Ще ми отговорят. Най-сетне ще имам отговор. Какъв отговор? Този на любовта. Любов: много те обичам. Обичам любовта. Любовта е червена. Ревността е зелена. Очите ми са зелени.
Но са толкова тъмнозелени, че на снимките изглеждат черни. Тайната ми е, че имам зелени очи и никой не знае. Отвъд себе си съм аз. Аз, умоляващата, тази, която има нужда, тази, която иска, тази, която плаче, тази, която се оплаква. Но и тази, която пее. Тази, която изрича думи. Думи на вятъра? Какво значение има, ветровете ми ги връщат и аз ги притежавам. Аз – на границата на вятъра. Хълмът на брулещите ветрове ме призовава. Отивам, вещица съм. И се трансформирам. О, куче, къде ти е душата? Близо ли е до тялото ти? Близо съм до тялото си. И умирам бавно. Какво изричам? Изричам любов. И близо до любовта сме ние.

El amor es rojo, los celos son verdes, mi ojos son verdes

Más allá de la oreja existe un sonido, en el extremo de la mirada un aspecto, en las puntas de los dedos un objeto: es allí adonde voy. En la punta del lápiz el trazo. Donde expira un pensamiento hay una idea, en el último suspiro de alegría otra alegría, en la punta de la espada la magia: es allí adonde voy. En la punta del pie el salto. Parece la historia de alguien que fue y no volvió: es allí adonde voy. ¿O no voy? Voy, sí. Y vuelvo para ver cómo están las cosas. Si continúan mágicas. ¿Realidad? Yo os espero. Es allí adonde voy. En la punta de la palabra está la palabra. Quiero usar la palabra “tertulia”, y no sé dónde ni cuándo. Al borde de la tertulia está la familia. Al borde de la familia estoy yo. A la orilla de mí estoy yo. Es hacia mí adonde voy. Y de mí salgo para ver. ¿Ver qué? Ver lo que existe. Después de muerta es hacia la realidad adonde voy. Mientras tanto, lo que hay es un sueño. Sueño fatídico. Pero después, después todo es real. Y el alma libre busca un rincón para acomodarse. Soy un yo que anuncia. No sé sobre qué estoy hablando. Estoy hablando de nada. Yo soy nada. Después de muerta me agrandaré y me esparciré, y alguien dirá con amor mi nombre. Es hacia mi pobre nombre adonde voy. Y de allá vuelvo para llamar al nombre del ser amado y de los hijos. Ellos me responderán. Al fin tendré una respuesta. ¿Qué respuesta? La del amor. Amor: yo os amo tanto. Yo amo el amor. El amor es rojo. Los celos son verdes. Mis ojos son verdes. Pero son verdes tan oscuros que en las fotografías salen negros. Mi secreto es tener los ojos verdes y que nadie lo sepa. En el extremo de mí estoy yo. Yo, implorante, yo, la que necesita, la que pide, la que llora, la que se lamenta. Pero la que canta. La que dice palabras.¿Palabras al viento? ¿Qué importa,los vientos las traen de nuevo y yo las poseo. Yo a la orilla del viento. La colina de los vientos aullantes me llama. Voy, bruja que soy. Y me transmuto. Oh, perro, ¿dónde está tu alma? ¿Está cerca de tu cuerpo? Yo estoy cerca de mi cuerpo. Y muero lentamente. ¿Qué estoy diciendo? Estoy diciendo amor. Y cerca del amor estamos nosotros.