(Издава се част от сюжета)

„Лятно пътуване“ на Труман Капоти е изгубеният ръкопис на първия му роман, започнат някъде през 1943 година. Той е открит случайно сред вещи на Капоти, които портиерът на сградата в Бруклин, където е живял писателят, спасява от изхвърляне. Петдесет години по-късно ръкописът, заедно с други документи и записки, бива предложен на търг в аукционната къща Сотби и така попада у попечителя на Литературния фонд „Труман Капоти“ и адвокат на писателя Алан Шуорц.

„Лятно пътуване“ е прелюдия към най-известното произведение на Капоти „Закуска в Тифани“ и още тук откриваме почерка и изящния стил на американския писател и журналист. Има толкова красиви изречения и елегантни фрази, че през цялото време между редовете се усеща една лекота като летен бриз и нотки от небрежно впръскан парфюм.

Ето като това например:

„Старото отчаяние от вечното гонене на влакове, многото работа и сметки за плащане сякаш падаше от него като уморен прах, той седеше и пускаше колелца от цигарен дим, нули, празни, както Грейди започваше да се чувства…“

Историята се завърта около седемнайсетгодишната Грейди Макнийл, която отказва да придружи родителите си до Париж през лятото, защото има нещо много по-важно, което я задържа в горещия и опустял Ню Йорк. Какво може да е това, ако не любов, разбира се.

Грейди е всичко онова, което по-голямата ѝ, омъжена сестра и повечето млади момичета от средата на 20 век не са – витална, дръзка, несъобразяваща се с установените порядки и преследваща собствените си желания и пориви.

Самата история на раждането ѝ подсказва, че Грейди ще бъде различна и невписваща се – кръстена е с името на мъртвородения си брат, когото майка ѝ така и не може да преживее. Още този факт обяснява хладината и отчуждението между двете или, както Капоти много хубаво описва – обичат се, но не се харесват.

Грейди не се вълнува от предстоящото си представяне във висшето общество и от модела на балната рокля, който толкова въодушевява майка ѝ. Обича да кара синия си буик кабриолет, да пуши, да танцува и да се размотава с приятеля си от детинство Питър Бел.

Той е и единственият, който я разбира, и на когото би доверила тайната за любовта си към Клайд Манцър – работник от еврейски произход, с когото се запознават на работното му място в обществен паркинг, близо до Бродуей.
Клайд е възможно най-неподходящият мъж за Грейди – грубоват, небрежен, понякога суров и апатичен, с провалена кариера на бейзболист и преживяващ тежко смъртта на любимата си сестра Ан.

Сякаш за краткия преход от извънредно горещото нюйоркско лято към есента, бележаща завръщането на родителите Макнийл, Грейди се превръща от наивно, презадоволено момиче, което се чуди „каква безкрайна енергия пилее човек, за да се подготвя за беди, които идват толкова рядко“, в жена, уплашена от това, че „всичко това щеше да продължи да съществува – вълните, шипковите храсти, ронещи по пясъка изсушени от слънцето листенца; ако аз умра, всичко това пак ще го има“.

В този смисъл „лятното пътуване“ може да се възприема и като класическата метафора за преоткриването, което обаче понякога не е животворно и спасително.

Още от самото начало става ясно, че „Лятно пътуване“ е за любов, чийто край просто няма как да бъде щастлив. Финалните кадри (защото за мен романът е изключително кинематографичен) са сякаш единственият възможен изход от сблъсъка с узряването за Грейди, чийто пламък се оказва твърде силен, за да продължи да тлее кротко в съзвучие с условностите на времето.

„По-голямата част от живота е толкова скучна, че не си струва да се говори за нея, при това е скучно във всички възрасти. Когато сменяме марката цигари, местим се в нов квартал, абонираме се за нов вестник, влюбваме се и разлюбваме, ние протестираме с повърхностни и същевременно дълбоки жестове срещу неподлежащата на разсейване скука на всекидневието.“

Както често се оказва обаче, скуката и монотонно повтарящите се дни могат да са спасителни.

Препоръчвам този роман! Винаги е интересно да се види началната точка от развитието на един знаков писател. По същия начин се чувствах с „Машенка“ на Набоков.