„Кварталът“ е втората книга на Гонсало М. Тавареш, която излиза на български език, след „Пътуване до Индия“ (изд. Колибри, 2016) отново в превод на безупречната Даринка Кирчева. Тавареш напълно заслужено се числи към най-оригиналните съвременни португалски писатели и името му често е спрягано за Нобелова награда. Самият нобелист Жозе Сарамаго казва с усмивка за него, че „толкова млад човек няма право да пише тъй добре“.

Гонсало Тавареш е роден в Ангола, изучавал е философия и в момента живее и преподава в Лисабон. Публикува първата си книга на 30 години, въпреки че пише от 18-годишен. Споделя, че умишлено е изчаквал написаното да отлежи и узрее за публикуване, когато вече ще е готов да приема както положителната, така и отрицателната критика. Тавареш е сред най-продуктивните и разнообразни жанрово творци. Представен е както чрез поезия и проза, така и с театрални постановки, късометражни филми и дори архитектурни проекти.

източник: g1.globo.com

„Кварталът“ представлява изключително оригинален литературен и езиков експеримент, в който чрез поредица кратки разкази, фрагменти и миниатюри – някои звучащи анекдотично и афористично, Тавареш ни запознава с ексцентричните обитатели господата Валери, Мишо, Брехт, Хуарос, Краус, Калвино, Валзер, Бретон, Сведенборг и Елиът. Всички те са чудаци, сладкодумни бърборковци, които обичат да се разхождат, да съзерцават и задават въпроси и за които „едно тяло е толкова по-безпогрешно, колкото по-малко задачи върши“.

За избора на точно тези имена Гонсало Тавареш споделя, че не е включил всички свои най-любими писатели, а тези, които е могъл да вкара в абсурдистична рамка. За в бъдеще обаче планира обитателите на „Кварталът“ да нараснат.

„В тези истории търся нещо игриво, весело, дразнещо. Те трябва да притежават специфична искра. Обичам Томас Ман, но писането му е твърде сериозно и нямаше как да го включа.“

Целта на Тавареш е да отдаде почит на тези велики автори, като създаде нещо ново и лично, основано на определена литературна традиция. Затова и въпреки че героите са фикционални, във всеки от тях се е постарал да открие и развие нещо характерно за произведенията и почерка му.

Писателят споделя още, че преди да започне някоя история, никога не го прави с предварително подготвен план за какво точно ще пише. Така например историите за господин Валери са изненадали и самия него. Едва след 2-3 от тях самият той е разпознал определени черти на своя герой, които е синтезирал и доразвил в останалите фрагменти, посветени на него.

„Кварталът“ е разделен на 10 глави, чиито заглавия ни насочват към най-характерното за всеки персонаж: Господин Валери и логиката, Господин Сведенборг и геометричните изследвания, Господин Калвино и разходката, Господин Елиът и лекциите. Тавареш проявява въображение и при структурирането на самите глави, посветени на различните писатели.

Историите за господин Валери изобилстват от илюстрации, които самият той рисува, за да дообясни и онагледи идеите си като: защо няма нищо по-хубаво от къща само с врати без стени, защо не обича състезанията и каква е разликата между мястото, на което ще пристигнеш пеш след десет часа и онова, на което ще се озовеш с влака за двайсет минути.

Минималистичните рисунки на илюстратора Рашел Кайано съпътстват всички истории в книгата и допълват образите на ексцентричните герои.
Ключови за господин Анри са абсентът и неговата енциклопедия, в която прави справки за небесната дъга, микроскопа, двутактовия двигател и др., за да просвещава публиката, за която казва, че е с „малко разум и повече физиология“.

Господин Брехт е представен с историите, които разказва в празната театрална зала, за бунта, свободата на избор и опасността от културата.

За Господин Хуарос съзерцанието и философстването са основна дейност. Винаги намира решение на битовите проблеми чрез въображението и силата на мисълта. Така с мисълта за музиката на Моцарт успява да заглуши капенето на развалената кухненска чешма, която безпардонно нарушава метафизичните му размишления.

Според Господин Краус пък „единственият обективен начин да коментираш политиката е сатирата“. С него се запознаваме чрез статиите му във вестника, в които говори за управлението, социологическите проучвания, деня преди и деня след изборите и, разбира се, за един следобед от живота на шефа.

За любимеца ми господин Калвино ще разберете защо навсякъде се разхожда с балон, как тренира окото си да забелязва Нищото и кой е най-нестандартният му домашен любимец.

Господин Валзер пък най-накрая е напът да се установи в новата си къща в гората недалеч от „Кварталът“, когато поредица от неуредици ще помрачат настроението и осуетят плановете му. Или пък не?

За мен най-неочаквано и оригинално като форма бяха решени последните три глави, посветени на господата Бретон, Сведенборг и Елиът.

Господин Бретон интервюира себе си и се записва на магнетофон, но така и не успява да отговори на философските си въпроси. Тук са и едни от най-хубавите определения за поезията, които прочетох.

„Нещо, което върви едновременно надясно и наляво, не е нещо полезно (защото ползата е въпрос на точни разстояния и графични разчети), а нещо магическо и свещено.
Стихът под кожата не е същото като болка или възпаление на някой орган. Не се премахва с лекарства. Стихът, който човек знае наизуст, се премахва само с груба амнезия. Или пък с излишъка от информация, който малоумният свят го принуждава да съхранява.“

Господин Сведенборг е представен чрез геометричните си изследвания, на които се посвещава по време на лекциите на господин Елиът. Отново с идейните рисунки на Рашел Кайано чрез геометрични фигури той обяснява какво е съблазън, каква е разликата между биографията на пътешественика и тази на мъдреца и защо всичко възниква от появата на нов център в първоначалната форма на нещата.

И логично стигаме до лекциите на господин Елиът, в които той анализира по един стих от стихотворения на поети като Силвия Плат, Рене Шар, Йосиф Бродски и др. На една от стените на залата, където се изнасят лекциите, има графит с надпис: „Доктор Рохас (чиято история на аржентинската литература е по-обемиста от аржентинската литература).“

Анализите на господин Елиът влизат в диалог и с разсъжденията на господин Бретон за поезията.

„Може ли в обобщение да кажем, господин Бретон, че поезията е пукнатината, а анализът на поезията е полагане на гъсто вещество в пукнатината, докато бъде заличена и се получи нещо досадно равно? Дали е така, господин Бретон?“

Мисля си, че ако можехме да четем повече анализи на стихотворения в духа на лекциите на господин Елиът, почитателите на поезията щяха да се увеличат многократно. 🙂

Изключително удоволствие ми достави прочитът на тази книга. Със своята ерудиция, премерен интелектуален хумор и уклон към абсурдисткото, Тавареш се нарежда сред откритията ми за тази година, а „Кварталът“ е най-хубавата книга, която прочетох дотук от началото на 2020. Не на последно място бих искала да поздравя преводачката Даринка Кирчева за великолепния превод и изд. Ерго за безупречното книжно тяло.